Три гигантски източника на мотивация

Мотивацията е тема, която особено в последно време придобива размерите на индустрия. Хиляди лидери, звезди и предприемачи опитват да открият, и да ни научат на това, как да мотивираме околните и себе си. Аз обаче реших да опитам да погледна на нещата по един по-практичен начин. Това, което знам за мотивацията със сигурност съм научил от околния свят и интернет, но тъй като съм човек, който често наблюдава околните, себе си и мислите си, и си задавам въпроса “Защо?” (колкото и безсмислен да е той според останалите), забелязах някои неща, които искам да споделя тук. Вероятно на някой тези неща ще се сторят очевидни, но много често, именно очевидните неща не се обсъждат достатъчно и остават забравени някъде в подземните етажи на нашето съзнание.

Моето мнение е, че мотивацията има много лица и наблюдавайки най-вече себе си можем да си изведем някои прости правила за това как да се справяме със собственото си емоционално състояние в даден случай.

На първо място липсата на мотивация е напълно естествен процес. Природата на нашият мозък ни кара да търсим спокойствие, да избягваме стреса и промяната. Обяснява се с това, че веднъж намерил равновесие, при което се чувства добре, мозъкът ни не иска промяна, защото в повечето случаи тя е свързана с полагане на усилия, съмнения, несигурност и стрес.

Какво ни мотивира?

• Пари (материалните ценности)
• Себеизявяване
• Постигане на цел
• Получаване на признание
• Приобщаване към дадена социална група
• Любов към нашите близки и желанието да се грижим за тях

Всичко това може би са елементи на психологически модели, но според мен има и друга страна. Съвсем опростено аз обобщавам типа мотивация според силата, с която ни влияе, в три основни направления

Материална мотивация (Пари)

Парите ни мотивират много. Те стимулират природните ни инстинкти и могат да решат всички описани по-горе проблеми. Парите ни дават сигурност, предмети, намаляват стреса в известен смисъл. Позволяват ни да задоволим желанията си. Те са символ на статус, могат да ни отворят врати и така да ни приобщят към дадена социална група.

Парите ни дават възможност да избегнем необходимостта  от адаптиране към света и да си купим средствата необходими, за да си изградим собствен свят (балон), адаптиран към нашите нужди.

Казано по-просто парите са силен мотиватор. Какво ще кажете ако ви предложа 10 000 лв, за да защитите докторантура по квантова физика? А какво ще кажете ако ви предложа 10 милиона лева за същото?

За мен обаче парите са само първата степен на мотивацията, тъй като ние много бързо свикваме с тях и искаме все повече удобства. Да, със сигурност ако придобием някакъв добър финансов статус, това може да е мотивиращо в дългосрочен план, поради опитите ни да запазим този статус, но ако поради някакво стечение на обстоятелствата загубим всичко и нямаме друга мотивация освен финансовата, то според мен вероятността да се адаптираме към новото ни равновесно състояние е много голяма.

Виждал съм много хора, които като по-млади правят кариера и печелят добре, но по-късно с годините, нямайки възможност да се адаптират към новите изисквания, например, на работното място, се примиряват с по-бавни темпове на нарастване на заплатата им, дори са склонни да живеят с по-малко. Подсъзнателно за такива хора (вероятно такива сме повечето хора) се стараят да запазят равновесието, спокойствието и често говорят за “доброто старо време”.

Но това е така, когато липсва друга мотивация. Те са имали пари, постигнали са целта си и сега не намират нови движещи сили да продължат напред, и положат усилия, защото тези усилия в един по-напреднал етап от живота на човек, трябва да са неимоверно по-големи. По-големия проблем обаче е, че трябва да свикнем с мисълта, че миналото вече го няма. Една огромна част от това, което сме научили през годините, вече не е актуално и няма смисъл в съвременния живот.

Това, което трябва да разберем обаче е предимството на опита. И тук нямам предвид само хора в по-зряла възраст, които имат по-традиционен начин на живот. Може да си IT специалист на 25 г и да не намериш сили, или желание, да се преквалифицираш в съответствие с новите трендове. Например обичаш компютрите, но не приемаш облачните услуги. Така от експерт, с годините се превръщаш в техник.

Дългосрочна цел

Дългосрочната цел е според мен е втората степен на мотивацията. Представете си спортистите, които цял живот тренират за да станат най-добрите. Друг пример са хората които например развиват собствен бизнес, или такива, които искат да направят някаква голяма покупка, например къща, яхта, да обиколят света, трети пък мечтаят да бъдат най-добри в своята област. Това са цели, които при повечето от нас изискват години  и години упорит труд и изключително дългосрочно мислете. Напредването към подобни цели става бавно, трудно забележимо в кратки времеви интервали, и единствено мисълта за тази желана цел ни държи активни. Може да се говори още много за тези дългосрочни цели, но смятам че разбирате какво имам предвид.

Третата степен на мотивацията (“Хипер-пространството” :-))

Това е степента, при която човек престава да съществува сам по себе си. Мотивацията е толкова голяма, че човек може да извършва дадена дейност цял живот без да се умори, без да се колебае и без да пресмята коефициента на възвръщаемост на усилията му. Това, според някои психолози са движещите се цели или цели, които се актуализират с времето. Те са съвсем различни от дългосрочните цели. Те няма как да бъдат постигнати изцяло. Затова този тип мотивация ни носи безкрайна енергия.

И в крайна сметка за какво става дума.

Ако сте над 35 г. Вероятно си спомняте полицейските филми от 90те, вкл. “Умирай Трудно”, където главният герой жертва дори взаимоотношенията си със семейството, приятелите, здравето и е готов дори да пожертва живота си, само и само да спре престъпниците. В даден момент той често бива попитан “Защо го правиш, защо се бориш срещу престъпниците толкова пламенно, въпреки че заплатата ти е ниска и на практика никой вероятно няма да дойде да ти каже благодаря?”

Отговорът който съм запомнил е “Защото няма кой друг да го направи”. За мен тази фраза е изключително силна. Това се случва, когато в съзнанието ти се загнезди идеята, че ти имаш, не цел, а призвание (буквално смисъл да съществуваш) в тази общност от хора. Било то семейството ти, работата ти, роля в обществото и дори възможността да промениш света.

Това са например полицаите, които продължават да преследват видимо непостижими цели, въпреки всичко, защото смятат че няма кой друг да опази хората и сигурността. Това са лекарите, които работят по 48 ч без почивка, знаейки че живота и здравето на пациентите им зависи именно от тях. Това са всички родители, майки и бащи, които знаят, че те са най-голямата възможност за децата им да имат добро бъдеще и живот. Това са хората, които се грижат за свои възрастни родители, баби и дядовци, които живеят заедно със свои близки в неравностойно положение, които помагат на хора с увреждания да имат по – пълноценен начин на живот. Това са хората, които могат да погледнат много по-далеч в бъдещето от всеки един от нас и видят смисъла от техните действия отвъд рамките на собствения си живот.

Това, за мен са хората на бъдещето, хората които ще съумеят да ни извадят от водовъртежа на настоящето, от който, казват, се измъкват само най-приспособените. Защото решаването на повечето днешни проблеми, които в по голямата си част са свързани с недостига на ресурси на нашата планета, е според мен, свързан с предприемане на промени, които ще изискват повече от един или дори няколко човешки животи, за да бъдат направени. Като например, минаването към екологични форми на енергия, пътуването в космоса, решаването на проблема с изхранване на нарастващото ни население и то без да се налага да ядем изкуствена храна, която ни вреди повече отколкото да ни помага.

Такива хора не се забелязват лесно. Тяхната цел не е да разгласяват своите постижения и затова често са тихи или пък не говорят много относно това, което правят. Те рядко търсят признание на усилията си, защото не това ги мотивира да продължават напред. Те имат една вътрешна движеща сила, която никога няма да им даде покой, вероятно докато са живи…

.

Огледайте се. Познавате ли такива хора?