Супернова е експлозията на звезда. Това е най-голямата експлозия, която съществува в космоса.
Но и най-важната за съществуването на човека…
Някои звезди изгарят вместо да угасват постепенно. Тези звезди завършват еволюцията си с масивни космически експлозии, известни като Супернова (Свръхнова).
Когато Свръхновите експлодират, те изхвърлят материя в космоса със скорост около 15 000 до 40 000 километра в секунда.
Тези взривове произвеждат голяма част от материала във Вселената – включително някои елементи, като желязо, които съставляват нашата планета и дори самите нас.
Тежките елементи се произвеждат само в Супернови, така че всички ние носим остатъците от тези далечни експлозии в собствените си тела.
Представата на художник за супернивите (компютърна анимация).
Къде се срещат суперновите?
Суперновите често се наблюдават в други галактики. Това е така, защото свръхновите трудно се виждат в нашата собствена галактика Млечен път. Причината е, че космическия прах блокира изгледа ни.
През 1604 г. Йоханес Кеплер открива последната наблюдавана свръхнова в Млечния път.
В по-скорощен план, телескопът Чандра на НАСА откри останки от по-скорошна Супернова (или Свръхнова). Тя е избухнала в Млечния път преди повече от сто години.
Какво причинява Супернова?
Супернова се наблюдава, когато има промяна в ядрото или центъра на звезда. Промяната може да настъпи по два различни начина, като и двата водят до взрив на Супернова.
Първият тип
се случва в двоични звездни системи.
Двоичните звезди са две звезди, които обикалят около една и съща точка. Една от звездите, въглерод-кислородно бяло джудже, краде материя от своята другарска звезда. В крайна сметка бялото джудже натрупва твърде много материя. Наличието на твърде много материя кара звездата да избухне, което води до Супернова.
Вторият тип
се появява в края на живота на една звезда. Докато звездата изчерпва ядрено гориво, част от масата й се влива в ядрото му. В крайна сметка ядрото е толкова тежко, че не може да издържи собствената си гравитационна сила.
Ядрото се смачква под тежестта на собствената си гравитация,
което води до гигантската експлозия на Супернова.
Бъдете спокойни, Слънцето е единична звезда, но няма достатъчно маса, за да се превърне в Супернова.
Защо учените изучават Супернови?
Супернова изгаря само за кратък период от време, но може да даде на учените много информация за Вселената.
Един вид супернови показа на учените, че живеем в разширяваща се вселена, такава, която расте с все по-големи темпове.
Учените също са определили, че
Суперновите играят ключова роля за разпространението на елементи във вселената.
Когато звездата избухне, тя изстрелва елементи и отломки в космоса.
Много от най-важните елементи, които намираме тук на Земята, са създадени в сърцевината на Супернова.
При експлозия на Супернова, тези елементи (желязо, калций, кислород) биват изстрелвани и образуват нови звезди, планети и всичко останало във Вселената.