Connect with us

Как да претеглим рисковете при избора на първата си работа

Как да претеглим рисковете при избора на първата си работа

Офис ден

Как да претеглим рисковете при избора на първата си работа

Затрупани от бързия кредит, който така лекомислено взехте или подтиснати от избора си на специалност? Нормално е да се чувствате тревожни. Икономиката претърпява радикална трансформация, технологията променя естеството на работата и скоро много от работните места, за които сме се готвили може да изчезнат.

Избирането на правилния път никога не е било по-решаващо за успеха през целия живот. Но не се страхувайте – можете да направите правилния избор, като приложите някои основни похвати за управление на риска към най-ценния си актив: бъдещите си приходи.

Най-простият и ефективен инструмент за управление на риска е поставянето на ясни цели.

Това може да бъде и най-трудната част, защото повечето хора не знаят какво искат. Има разбира се хора, които на 22 вече знаят, че искат да бъдат (например) анализатор на капиталовите пазари, да имат две деца и да живеят в къща на два етажа в покрайнините на София. Много от тях успяват в тези неща. Без съмнение притежаването на толкова ясни цели увеличава шансовете ни да получаме това, което искаме.

Но повечето от нас нямат такава яснота на 20 или дори на 50. И това е ок. Един от начините да намерите някои отговори е да мислите дълго и упорито за това, което искате от кариерата си, а не за конкретни етапи и длъжности.

Някои съветват да преследвате страстта си, други , че трябва да мислите зряло, да си намерите сериозна работа, а отделно да развиете забавни хобита.

Помислете за рисковете, пред които сте изправени около целите си. Като цяло има два вида риск, който трябва да управлявате: идиосинкратичен риск (риск, който може да е уникален за вас или конкретна работа) и систематичен риск (риск, който се отнася за цялата икономика).

Пример за идиосинкратичен риск е, ако работите в компания, която фалира поради лошо управление. Или ако се откажете, защото компанията има лоша корпоративна култура. Можете да управлявате този риск по същия начин, по който хората инвестират – чрез разнообразяване на вашите знания и умения.

Пример за системен риск е, ако загубите работата си, ако икономиката преминава в рецесия. Този вид риск може да бъде по-вреден, тъй като можете да загубите работата си в най-лошия момент: когато борсовите индекси падат, има повече безработица и е по-трудно да намерите нова работа.

От една страна професиите и длъжностите, които са изправени пред систематичен риск обикновено получават по-големи заплати. Това е една от причините за работните места във финансите да се плащат високи заплати – финансовите фирми плащат големи бонуси, когато времената са добри и бързи да уволнят хората, когато времената са лоши.

Заслужава ли си да поемете повече систематичен риск срещу повече заплащане? Това е въпрос на личен избор въз основа на вашите предпочитания и начин на живот. Някои хора предпочитат по-висока стабилност на работните места пред по-високото заплащане, начинът, по който много инвеститори се отказват от големи печалби за по-безопасно портфолио. Помислете какъв риск можете да търпите.

Този вид риск винаги е съществувал, но идиосинкратичният и систематичният риск придобива ново измерение в съвременната икономика. Има систематичен риск вашата работа да изчезне, защото може да бъде извършена от машина. И там е идисинкратичният риск да попаднете във фирма, която не може да се състезава. Как се справяте с тези рискове се изисква по-сложна стратегия.

Избор на първата ви работа


В книгата си „Как да спечелим в света на победител-вземете всички“ репортерът на „Ню Йорк Таймс“ Нийл Ъруин твърди, че да работиш за определен вид компания е като да избереш тип акции. Какво е най-подходящото за вас зависи от вашата толерантност към риска, нуждите ви от доходи и какво можете да получите. Избирането на един от тези видове фирми (или ако те изберат) е само първата стъпка и като всяка инвестиционна стратегия, също се нуждаете от план за управление на риска.

Ъруин твърди, че топ фирмите са еквивалент на топ акциите – те доминират в техните отрасли и изглеждат готови за още по-голям растеж в бъдеще. Ако имате достатъчно късмет, за да направите първата си работа в компания-суперзвезда, това може да бъде чудесно начало за вашата кариера.

Но би било грешка да се мисли, че това е златен билет. Този вид работни места не са подходящи за всички. В днешно време например има все по малко предимства да работите в някоя от големите компании. Най-доброто време да се присъедините към Google (Например) бяха ранните й дни, които отдавна са отминали. Компаниите суперзвезди вече са станали големи и за да успеете, трябва да се ориентирате в тяхната бюрокрация и политики, и да избягвате да се задържате дълго в една и съща работна функция. Големите суперзвездни фирми имат много лостове над своите служители, тъй като те често имат култура, където трябва да сте благодарни да работите там. Това означава, че може да бъде по-трудно да спечелите признание, да бъдете креативни и да продължите напред във фирмата. Освен това, само защото една компания е голяма и успешна, не означава, че не се сблъсквате с някакъв идиосинкратичен риск. Суперзвездна фирма днес може да не е такава утре.

Друг вариант е да започнете работа в стартъп компания, което предлага преимущества, ако се превърне в следващият Google. Има шанс това да не се случи, но в по-малката фирма сте по-малко ограничени в определена роля, имате по-голяма отговорност и усвоявате много нови умения. Недостатъците включват огромен идиосинкратичен риск – шансовете стартъп компанията да се провали не са малки. Възможно е и тя да бъде неправилно развивана и управлявана. Тогава ще научите по-малко практически умения, а може да изградите и повече лоши навици. При стартиращите фирми съществува и риска да получавате заплащане в стокови опции, които може да се окажат без стойност. Стартиращите фирми също представляват систематичен риск, тъй като стартиращите предприятия се нуждаят от външно финансиране, което зависи от бизнес цикъла.

Трети вариант е това, което Irwin оприличава на оценката на акциите: това са компании, които са подценени, може би са минали своя разцвет и са накуцвали в тълпата от посредствените компании (или дори са на път надолу). Предимството да започнете в тези компании е, че те е по-вероятно да дадет шанс на млад, амбициозен човек, без опит и препоръки. Освен това научавате много, когато една компания прави нещата погрешно; знанието какво не работи може да бъде също толкова ценно. Но има шансове да се загубите в бюрокрацията им, тъй като по-старите компании могат да бъдат по-твърди и устойчиви на промяна. Шансът да загубите работата си също не е за подценяване.

Ако имате магическа кристална топка, идеалната кариера е да започнете стартъп компния, която да стане успешна и да се придържате към нея, докато не се изплати, от гледна точна на знания, умения и заплащане. След това преминете към друга компания. Но точно както инвестираме на фондовия пазар, ние не знаем бъдещето на нито една компания, така че трябва да рискувате. Най-добрият ви залог е да отидете с компанията, която се чувствате най-добре, където се чувствате, че ще научите най-много, и да намерите добри ментори. Шансът е много голям тази първа работа да не е последната ви и ще работите във много различни фирми през целия си живот. Но правилното начало осигурява добра основа за поемане на правилни рискове и управление на всичко, което носи променящата се икономика.

Статията е адаптиран превод на оригинала написан от Алисън Шрагер. Вижте оригинала на този линк.

Алисън Шрагер (Allison Schrager) е автор на „Икономист ходи в бардак“. Тя е икономист, журналист в Quartz и съосновател на LifeCycle Finance Partners, LLC, компания за консултации по риска. Тя ръководи иновацията на продуктите за пенсиониране при консултантите на Dimensions Fund и се консултира с международни организации, включително ОИСР и МВФ.

Цялата статия
Може да харесаш...
Кликни тук, за да коментираш

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още от Офис ден

To Top